Министерството на правосъдието добави Калифорнийския университет Станфорд към регистъра на организациите, чиято дейност се счита за нежелана в Русия. Решението за определяне на образователната институция като такава е взето преди това от Главната прокуратура.

      Станфордският университет е основан в Съединените щати през 1891 г. Той е един от най-престижните частни университети в света. С него са свързани приблизително 60 носители на Нобелова награда.




86 завършили Станфордския университет, който вчера беше обявен за „нежелана организация“ в Русия, получиха Нобелова награда.

    Например:

Пол Берг (Химия, 1980), Андрю Файър (Медицина, 2006), К. Бари Шарплес (Химия, 2001; 2022), Робърт Хофщатер (Физика, 1961), Артър Корнберг (Медицина, 1959), Джеймс Хекман (Икономика, 2000), Роналд Коуз (Икономика, 1991), Тялинг Купманс (Икономика, 1975), Поликарп Куш (Физика, 1955), Дъдли Хершбах (Химия, 1986), Бенгт Холмстрьом (Икономика, 2016), Ал Рот (Икономика, 2012), Линус Полинг (Химия, 1954; Мир, 1962), Карл Виман (Физика, 2001), Луис Игнаро (Медицина, 1998), Робърт Шрок (химия, 2005), Майкъл Левит (химия, 2013) и Каролин Бертоци (химия, 2022).

(с)



*

Някакви неизвестни зъбни колела на наказателния механизъм се завъртяха и първоначално включен в списъка на враговете на народа от първа категория (смъртоносно екзекутиран), той в крайна сметка получи само 10 години в лагери.

  В Колима, в златна мина, нашият герой оцеля по случайност. Систематичното недохранване и скорбут, жестоките студове и изтощителният труд бяха утежнени от ужаса на престъпниците. Престъпниците експлоатирали „враговете на народа“ безнаказано – за тяхна сметка освобождавали „своите“ от тежък физически труд и ги лишавали от дажби, за да могат да се хранят по-добре.

Неочакван спасител, разпознал талантлив колега, бил изправен пред умиращ човек:


„Облечен в невъобразими дрипи, лежеше ужасно слаб, блед, безжизнен човек.“


Затварянето му в шарашката на Туполев било едновременно неговото спасение и началото, без преувеличение, на най-големите му постижения. Но фразата „ще го ударят и без некролог“ за дълго време се превърнала в любимата му поговорка. „Тя [Темида] е със завързани очи, ще сгреши. Днес решаваш диференциални уравнения, а утре – Колима.“

През 1965 г., малко преди смъртта на великия конструктор, го посещават негови приятели от шарашката на Туполев. Посочвайки охраната на портата, той, академик и двукратен Герой на социалистическия труд, казва: „Знаете ли, момчета, понякога се събуждате през нощта, лежите и си мислите: може би някой вече се е появил, е дал заповед – и същите тези учтиви охранители нагло ще влязат тук и ще викат: „Хайде, негодник, събирай си багажа!“




(с)



*

00:00 Игор Липсиц на линия
00:07 Може ли войната с Иран да е случай на инсайдерска сделка?
05:11 Може ли Ванс да мечтае да стане президент вместо Тръмп, а не след това?
10:14 Как Канада стана доставчик на петрол за Китай
14:15 За перспективите за електрификация на превозните средства
18:24 За надеждите за екологично чисти технологии за производство на батерии
20:34 За ядрената енергия и новите технологични възможности за управление на енергията
25:51 За невъзможността за износ на петрол от Русия и нейния бюджетен дефицит?
30:21 За проблемите с доставките на суров петрол, включително по железопътен/транспортен път
34:12 Колко реалистично е руското правителство да задържи бюджетния дефицит в определени граници?
38:26 Какво ще направят руските власти след това?

*

е много меко казано По време на следването си, ден след ден, страница след страница, разговор след разговор разбирах какво е направил Сталин въприки безспорно железната хватка в която е държал всичко От над 85 процента население което се е подписвало с палец той изгради световна сила във всяко едно отношение СССР беше една от най-четящите нации през 60-70 години Много силно впечатление ми направиха личните дневници на Пастернак и Корольов-и двамата гениални творци
И двамата посрещат смъртта на Сталин като катастрофа, като лична трагедия
Четях ги в момент в който Сталин все още беше мръсна дума и не вярвах на очите си
И двамата имат своята "борба" със Сталин лично, своите спорове и среднощни разговори , караници и т н Корольов е осъден , но не и безгрешен е
Той има утвърден инженерен проект по който да работи, а в това време работи и по своя тема, за която отделя повече от раб си време.Който е работил в институт много добре знае за какво иде реч Без да съм учен и аз съм отделял не малко раб време за ТНТМ и водех не един път финансите на екипи в иследователска дейност Правеха го всички и бе станало норма, а фактически си бе кражба Не знам дали Королев е получавал нещо , или отвътре му е идвала страничната тема, но отклонение умишлено от график си е било отвсякъде саботаж в онези години Симпатизирал е открито и на Троцки -достатъчно основание да бъде съден-Сталин едва ли е знаел за него Разбира за "главата" му от Туполев и нещата стават други Отношенията им стават като равен с Равен Карат се , сдобряват се Интересни са и отношенията с Пастернак Сталин почти година уговаря творецът да преведе Грузинския епос Най накрая Пастернак отстъпва и почва да работи, но Сталин не го оставя без контрол Вилите са им близо/на Пастернак е по голяма/ една до друга и Сталин често през вечерта, а и нощите идва да преглежда как вървят нещата Не само това, но и почва да редактира...Карат се често-инициатор на сдобряването е обикновено глузинеца, но има случаи в които поетът отив

отива да се извинява Въпреки акцента си, Сталин е владеел до съвършинство руски език и това Пастернак признава в дневника си. Интересни са отношенията между Булгаков и Сталин Булгаков е откритие на Горки, но Кариерата си дължи на Сталин
Той го настанява в МХАТ като отговорен режисьор, един от директорите също е и там умира Никакъв шанс не е имало Булгаков да издаде книгите си без Сталин
Лилиев , подобно на Булгаков има същото кариерно израстване "Не наш човек" , бомбе носил, езици говорел:) Червенков/ по точно жена му е причината/ е човекът който дава рамо на Лилиев след 9ти септември Поседният умира като директор в НТ в далеч надхърляща пенсионната възраст