Цитат на офицер от СС беше представен на Z-изложбата в Манежа в Санкт Петербург.

  „Руснаците ни бяха  равни – смели, находчиви, надарени майстори на камуфлажа“, гласи бележка на една от стените на арт пространството, според "Бумага".

    Тези думи са цитат на СС-оберщурмбанфюрера Ото Скорцени.

     Самата изложба, озаглавена „Руски императив“, е посветена на „образа на руския войник“. Неин куратор е Антон Беликов, който се е сражавал срещу Украйна като част от руските въоръжени сили.


    https://t.me/vottaktv/76122

*





*

Изкуствовед , който пожела да коментира анонимно:


Руската идентичност съществува като задължение за разширяване и мобилизиране.

  Инсталацията „Руски императив“ (открита в Манеж в Санкт Петербург) е конструирана като тотална сценография на властта – не просто обект за съзерцание, а пространство за психологическо подчинение. Тя използва езика на монументалната пропаганда, съветския авангард, военното кино и популярната култура, комбинирайки ги в образа на „отделна цивилизация“, за която агресията не е отклонение, а самоописание.

  Огромната глава на войник с каска е поставена в центъра, на свещена височина. Тя е лишена от индивидуалност: не е човек, а маска, архетип, „икона“ на милитаристична държава. Светещите ѝ очи я превръщат в нещо постчовешко – смесица от идол, робот и наказателна машина. Паралелите с визуалната естетика на тоталитарното кино на 20-ти век са очевидни – от „Триумф на волята“ на Лени Рийфенщал до късната дистопична научна фантастика.

  Създателите (или клиентите) на инсталацията са очевидно повлияни от масовото чуждестранно кино от 70-те до 2000-те години (въпреки декларираната руска идентичност). Главата едновременно си спомня:

  * шлема на Имперския щурмоутър от „Междузвездни войни“;
  * гигантските тоталитарни проекции от "1984 ";
  * естетиката на филмите „Дюн“ – култът към войната, месианизма и империализма;
  * дизелпънк видеоигри като „Волфенщайн“.


    Но връзката на инсталацията със съветската визуална традиция е особено забележителна. Червено-черната цветова схема, стъпаловидните портали, симетрията и гигантоманията напомнят както за конструктивизма от 20-те години на миналия век, така и за сталинисткия ампир. Инсталацията сякаш обединява (макар и в грубо представяне) пропагандните плакати на Ел Лисицки, архитектурните фантазии на Яков Чернихов и актуалната в момента некроестетика на Мавзолея и военните паради на Червения площад.

  Думата „императив“ е ключова. Не говори за желанието за власт, а за команда, заповед. Инсталацията твърди: Руската идентичност съществува като дълг за разширяване и мобилизация. Агресията дори не е емоционална; тя е ритуализирана. Пространството е почти празно, човешките фигури са изчезващо малки – което означава, че стойността на индивидуалния живот е минимална. Хората не са нищо повече от материал за огромна, безлична конструкция.

  Творбата (с отчитане на ниското ѝ качество) ясно продължава линията на руската култура, в която държавата е изобразена като метафизична сила, превъзхождаща човека – от „Медният конник“ на Александър Пушкин до тоталитарните държави на Андрей Платонов и Евгений Замятин. Но в класиката демонстрацията на тази сила винаги е съпроводена, имплицитно или експлицитно, от ужас или състрадание, а героят, индивидът, се намира извън тази сила; съвременната инсталация обаче ни кани да бъдем съблазнени от имперската естетика и да навлезем в нейните дълбини.

  Честно казано, инсталацията е въпреки това двусмислена. Тя може да се чете както като критика на милитаристичния мит, така и като негово хипнотизиращо възпроизвеждане.

*

Не е ясно в какво руските галоши са били равни на Вермахта - най-добрата армия тогава? руските въшкари са добри в кражбите, изнасилванията, пиянството, убийствата, ама да са равни на германците ... Абе, добре че бяха Щатите, че иначе ... По-точни са думите на генерал Патън: "Заклахме грешната свиня"!

и отново се уверихме - поне тези които имат очи и разум