Губернаторът на Свердловска област Евгений Куйвашев предложи на губернатора на китайската провинция Хейлундзян Лян Хуилин да открие завод за производство на микроелектроника и индустриална автоматизация на територията на технологичния парк Космос в Екатеринбург. В замяна ръководителят на региона обеща да изпрати продукти от свердловските производители на месо и мляко в Китай.

    Ние сме заинтересовани от по-нататъшното укрепване на взаимноизгодните партньорства в много области. На първо място, става дума за микроелектроника, логистика, доставки на храни“, каза Куйвашев по време на работна среща в Харбин в навечерието на Осмото руско-китайско изложение. 

The Economist

Сериозно казано, значението на формулата „мляко за чип“ не се променя, защото руският агропромишлен комплекс е в малко по-добро състояние от всичко останало (въпреки действията на Министерството на земеделието).
    Сила, която на думи претендира за префикса „супер-“ и статута на победител в „неоколониализма“, в действителност може да даде на света само минерални и селскостопански суровини. И тогава добивът и производството на суровини е поне наполовина зависим от вносни технологии.

Засега всички приоритети, които се спускат отгоре, са само да се произвеждат танкове и ракети без вносни чипове и машини (които все още се купуват в заобикаляне на санкциите, защото няма  наши собствени). Няма бъдеще за такава индустрия.

Временно правителство 2.0 16 май в 10:16 ч

*

Подходящ ли е китайският път на развитие за Русия? | Интервю с икономиста Игор Липсиц Русия засилва зависимостта си от китайската икономика. Путин осигури на Пекин евтина енергия и пазар за китайски стоки. В същото време самият Китай върви по пътя на деградация: западните инвеститори изтеглят капитали от страната, а в страната има висок процент на младежка безработица.
    В ново видео Любов Собол обсъди с професор, доктор на икономическите науки Игор Липсиц, дали комунизмът може да се комбинира с пазара, какво може да научи Русия от Китай и по какъв път трябва да се развива страната ни.

00:00 Какъв е китайският модел на развитие?
  09:00 По западен модел ли се формират нови елити?
  11:04 Каква е деградацията на китайската икономика?

15:47 Как комунизмът се съчетава с пазара?
  18:04 Привържениците на Путин призовават да подражаваме на Китай. Това има ли смисъл?
  21:55 Какво може да научи Русия от Китай?
  26:32 Ще могат ли хората, които се завърнат в Русия след Путин с нов опит, да допринесат за развитието на страната си?
  33:43 Казват, че Русия трябва да има свой собствен път на развитие, но вие какво мислите?

*

Русия не може да има никакъв свой път на развитие. Причината за това е една и е много проста: Това, което по дефиниция се смята за развитие включва индустрия, технологии, икономика, финанси, социална система. Образецът за развитие е даден още преди векове от Европа, а по-късно и от САЩ. Алтернативи на това няма и няма как да има. Развитие се прави с наука, бизнес и пари. Все неща, които липсват в русия. Алтернатива на науката, бизнеса и парите няма, затова и русия не може да има "свой път". Китай и той няма "свой път", щото развитието му е фундирано на американския долар и американските и до известна степен и европейските технологии, както и на търговията със САЩ и ЕС, които са базисно ключови въобще за съществуването на китайската икономика такава, каквато я знаем днес. Русия е свиваща се ресурсна икономика на ниво Нигерия и Венецуела, без технологичен принос, а образованието и науката са на смехотворно ниво /само Харвард има по-голям годишен бюджет от годишния бюджет на цялата образователна система на русия/. Освен това, русия е навлязла в спирала на ускорена деградация, така че пред нея въпросът за "собствен път на развитие" не стои; там екзистенциалните въпроси са от друг характер. Има и друго - русия е прекалено бедна /малко по-висок БВП на глава от населението от сърбия/ за да може да си позволи "собствен път на развитие", евентуално.

Във видеото се има предвид възможно ли е въобще да се комбинира еднопартийна система и преобладаваща държавна собственост с правилата на свободния пазар. И Липсиц също показва, че и Китай не успява. В началото се толерират умните, успешните и добилите икономически резултати, но след известен период винаги те биват заменени с лоялните, но нямащи идеи.
Именно за това системата на свободен пазар и демократично многопартийно общество води до техническо развитие - защото има постоянна конкуренция на идеи.

belkana, Веднага казвам, че комбинацията е възможна, но резултатите ще са много лоши. Да, Китай го изпитва на собствен гръб в момента и навлиза в епохата на своя залез. Капитализма и пазарната икономика обаче могат да виреят добре в авторитарни и относително несвободни политически режими /като военни хунти да речем/, достатъчно е режимът да зачита частната собственост и да я защитава, както и да не се меси на пазара. За справка Чили, Испания, Южна Корея, Турция. От друга страна, не демокрацията е добрата основа на пазарната свобода и частната собственост, напротив. Либерализмът е най-добрата естествена среда за капитализма и свободния пазар, те всъщност в такава среда възникват преди около 300 и малко повече години. Демокрация и либерализъм изобщо не са едно и също нещо. Тук в блога има един недоучил, който твърдеше, че капитализмът възникнал още в древна Атина, щото там имало демокрация. :) Конкретно по този въпрос съм писал и при желание можете да обърнете внимание.

Да - либерализмът е в основата на свободния пазар. В основата на пазарните отношения е интересът - личен, групов, обществен, които понякога влизат в конфликт. Еднолични диктатури са използвани още в древния свят, за да се въведе порядък, може би при големи конфликти в общността. Но такова управление трябва да бъде кратко.

Така или иначе обществото върви към разширяване на участие в управлението и сега са включени в него почти всички слоеве по един или друг начин. Понякога това е добре, понякога не.

Най-важното е свобода на инициативата, свобода на словото и справедлив закон.