Марк Карни в Давос:

 "Вярваме, че средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата за преговори, сме в менюто.
     Но бих казал също, че великите сили все още могат да си позволят да действат сами. Те имат пазари, военен потенциал и лостове за диктуване на условия. Средните сили нямат тези възможности. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което се предлага. Състезаваме се помежду си, за да видим кой ще бъде най-отстъпчив.
     Това не е суверенитет. Това е упражняване на суверенитет, като същевременно се признава подчинението.
     В свят, където великите сили се съревновават, страните между тях имат избор: да се състезават за благоразположение или да се обединят, за да създадат трети път, който ще има влияние. Не трябва да позволяваме на възхода на твърдата сила да ни заслепи за факта, че силата на легитимността, справедливостта и правилата ще остане мощна, ако ги използваме заедно.
     Това ме връща към въпроса на Хавел. Какво означава за средните сили да живеят според истината?
     Първо, това означава да наричаме нещата с истинските им имена. Спрете да говорите за международния ред, основан на правила, сякаш той все още функционира както е рекламирано. Наречете нещата с истинските им имена: това е система от засилващо се съперничество между великите сили, в която най-могъщите преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като лост.
     Това означава да действаме последователно, прилагайки едни и същи стандарти както към съюзниците, така и към съперниците. Когато средните сили критикуват икономическия натиск от едната страна, но мълчат, когато той идва от другата, ние просто оставяме знак на прозореца.
     Това означава да изграждаме това, в което вярваме, а не да чакаме старият ред да бъде възстановен. Това означава да създаваме институции и споразумения, които функционират както е описано, и означава да намаляваме лостовете, които позволяват принуда...

   Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да го пропускаме. Носталгията не е стратегия, но вярваме, че на мястото на разрушеното може да се изгради нещо по-голямо, по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е задачата на средните сили, страните, които имат най-много да загубят в свят на крепости и най-много да спечелят от истинско сътрудничество.

   Силните имат своята власт. Но ние имаме и нещо друго: способността да спрем да се преструваме, да наричаме нещата с истинските им имена, да укрепим позициите си и да действаме заедно.

   Това е пътят на Канада. Избираме го открито и уверено и този път е отворен за всяка страна, която желае да го извърви с нас."

*

Хареса ми, точно в моите мисли и реших да го запиша да го има запазено )