Когато обсъждаме причините за омразата на Иран към Израел, е важно да се отбележи, че тази омраза няма сериозна основа. Иран няма какво да дели с Израел – дори по права линия между тях има две други не толкова малки държави, започващи с буквата „И“ – Ирак и Йордания. Няма териториални спорове. Няма разделение на офшорни газови и нефтени находища. Израел би могъл да помогне на Иран да реши острия си проблем с недостига на прясна вода и редица други технологични предизвикателства – от създаването на модерно земеделие в пустинята до развитието на високотехнологична култура. Нека ви напомня, че Иран и Израел бяха съюзници по времето на шах Мохамед Реза Пахлави. Израел снабдяваше Иран с оръжия, технологии и разузнавателна информация, а Иран снабдяваше Израел с петрол.

  Освен това, дори класическият ислям признава, че Израел принадлежи на евреите. Сура Ал-Исра (17:104):
„И казахме след Фараона на синовете на Израел: „Живейте в земята...“

Сура Ал-А"раф (7:137): „И сторихме потиснати хора наследници на източната и западната част на земята, която благословихме. И словото на вашия Господ се изпълни за синовете на Израел заради тяхното търпение.“


  Ислямската революция от 1979 г. промени всичко. Хомейни обяви сътрудничеството с Израел за едно от престъпленията на шаха. Аятоласите се нуждаеха от знаме, което да издигнат. Факт е, че персите в Иран не са араби и играта на националната карта беше изключена. Иран е шиитска страна и в света има почти десет пъти по-малко шиити, отколкото сунити. Следователно, религиозната карта също беше проблематична. Тогава беше взето решение да се играе геополитически.

  Аятоласите решиха да се борят за Ал-Акса, която се намира в Израел. Те казаха, че сунитите са се провалили, но ние - шиитите, нека си върнем това свято място. Малко сме, но сме по-силни от всички останали. Израелският контрол над Йерусалим започна да се възприема като обида за целия ислямски свят. Хомейни установи „Ден на Кудс“ - ежегоден ден на солидарност с палестинците (за които никой не се интересува). И този ден все още се чества в Иран и шиитските общности по света.

  Хомейни пресъздаде исляма през призмата на борбата на муста дафин (потиснатите) срещу мустакбарин (потисниците). В тази схема Израел зае мястото на основен инструмент за потисничество в Близкия изток – в двойка със Съединените щати („Великият Сатана“ и „Малкият Сатана“). Тук националните и религиозните различия вече не бяха важни. Иран започна да се позиционира като лидер на целия ислямски свят, включително както арабите, така и сунитите.

  А демонизирането на Израел изпълнява няколко ключови функции в Иран. На първо място, то консолидира обществото: външният враг обединява. Постоянната война отвлича вниманието от вътрешните конфликти и проблеми (сега не е моментът – родината е в опасност) и легитимира властта на аятоласите. Все едно е в Русия: „под претекст на война може да се направи всичко“.


(с) Дмитрий Чернышев

*

... черно-бяла, ортодоксален евреин и палестинец разговарят, много е стара и винаги съм я срещал в статии за съвместното им съжителство. Сега след голямата касапница на 7.11. пък четох интервю с палестинец завършил тук и живеещ в Израел - можело да се живее заедно но заради "Хамас" и Газа не можело да имат политическо представителсво. Ами около 2 милиона живеят и работят мирно според "нашият" човек.

А, кой ръчка огъня дори да ясен трябва и да бъде показан, че да настъпи мир там.

ИИ каза :) :

Палестинците в Израел, често наричани арабски граждани на Израел или палестински граждани на Израел, съставляват приблизително 21% от населението (над 2 милиона души). Те са жители на самия Израел с гражданство и право на глас, но са изправени пред системна дискриминация в области като собственост върху земя, жилищно настаняване и образование, като над 60 закона дават приоритет на еврейския характер, според Adalah: Правният център за правата на арабските малцинства в Израел.

Ключови аспекти на палестинците в Израел:
Демографски данни: Към 2023 г. те са 2,1 милиона, предимно мюсюлмани (83%), с 9% християнско и 8% друзко население, според Adalah и Wikipedia.
Местоположение: Преобладаващо живеят в Галилея, района на „Триъгълника“ в централен Израел и пустинята Негев.
Статус: Те са потомци на онези, които са останали след войната от 1948 г., живеейки под военно управление до 1966 г.

освен Хамас и тези които го търпят в международен план, а има и такива за които войната е бизнес (предполагам)