Дмитро Кулеба. Украинският външен министър:

  „Новината за сделката с „Грипен“ е поредното голямо постижение за Зеленски в укрепването на отбранителните способности на страната. И още една стъпка в задълбочаването на специалните отношения на Украйна с Швеция. Но основният въпрос е следният: превръща ли се Украйна в скандинавска страна? Не географски, а стратегически.

  В продължение на десетилетия украинците гледат на мястото си в Европа през призмата на Централна и Източна Европа. Някои мечтаеха за „дъга“ от Балтийско до Черно море. След 2022 г. реалността започна да променя доктрината. Украйна започна ренесанс в отношенията си със Северна Европа. Той беше движен от три сили: северното лидерство в подкрепа на Украйна, подкрепено от реални ресурси; търкания с партньори в Централна Европа; и търсенето на по-надеждни стратегически опори от страна на Украйна в Европа.

  За украинците тази промяна има смисъл. Преди повече от хиляда години варягите изиграха решаваща роля във формирането на Рус. В началото на 18 век Швеция вече беше съюзник на Украйна в опита ѝ да се освободи от московското управление. Но не става въпрос само за история. Украинците са привлечени от северния свят, където силата не противоречи на демокрацията, отбраната не противоречи на просперитета, технологиите укрепват устойчивостта, а хладнокръвието служи на свободата и достойнството. Киев няма да промени географията си. Но центърът му на тежестта се измества. Викингите се завръщат в Украйна. А украинците чертаят пътя на страната си на север. Все още не е ясно накъде ще ни отведе това. Но това вече е завладяващ обрат в историята."

  *




Мнение от мрежата:

  „За Украйна северните страни биха могли да бъдат много по-естествен съюзник, отколкото част от познатата ни Централно-Източна Европа. Не защото не се нуждаем от Полша, Унгария или други съседи. Нуждаем се. Просто често ни се налага да изграждаме не само политика с тях, но и постоянно да се борим с историческите комплекси на други страни, предизборната истерия, която експлоатира всичко това, и желанието да говорим донякъде снизходително с Украйна.

  Полската политика обича да се вижда като Прометей на Европа, нейната вечна жертва или почти Исус на континента – наистина са отишли ​​твърде далеч.“ Но този образ има и своя собствена история: умиротворяване, саниране, натиск върху народите, трудни глави от междувоенния период, не особено удобни епизоди на сътрудничество на държавно ниво с Третия райх и разделяне на други държави. И това е нормално - всяка държава има своите грехове. Ненормалното е, когато една държава вярва, че има моралното право да редактира паметта на друга.

  Украйна не бива да казва на поляците кого трябва да почитат в своята история. Но Полша не бива да диктува на Украйна как да говорим за нашите лидери, нашите травми и нашето минало. По-лесно е със северните страни. Там няма исторически изнудване, а по-практични съображения: сигурност, отбрана, технологии, устойчивост и студена, държавно водена рационалност. Рус исторически е била вплетена в северното пространство: варяжското наследство, Балтика, търговските пътища, династичните бракове, връзките на Киев със Скандинавия.

  Норвежкият крал Харалд Хардрада прекара години в търсене на ръката на Елисавета, дъщеря на Ярослав Мъдри. Не защото Киев е бил произволно място на картата, а защото Рус е била част от по-голяма европейска политическа игра. Швеция по-късно ще стане съюзник на Мазепа срещу Москва. Дания, Норвегия, Финландия, балтийските държави - това са различни истории, но всички те са познати на Украйна. Балтийските държави като цяло живеят с много сходно разбиране за това какво означава да имаш Русия наблизо и да нямаш право на историческа наивност. А Полша, изглежда, е забравила кой е истинският играч. Врагът и от години вбива клин между „малките народи“, използвайки принципа „разделяй и владей“. Това не означава, че Украйна трябва да се ограничи до Севера. Трябва да изграждаме политически, дипломатически, партньорски и съюзнически отношения с Полша, Унгария, Централна Европа, Великобритания, Франция, Германия, Япония и други силни държави, но на основата на прагматизма.

  Просто не бива да си губим енергията да експлоатираме историческата карта преди всеки избор. Когато Украйна има тесни връзки с адекватни, силни и по-малко токсични партньори, тогава нашите съседи, които са свикнали да говорят с нас от гледната точка на исторически прокурор, ще се държат малко по-просто."

*

  Нощта на 3 юни 2026 г. и северозападна Русия загубиха последната си илюзия за сигурен тил. Санкт Петербург и Ленинградска област преживяха най-мащабната, най-координираната и най-дълбока атака с дронове в тази война.

  00:00 — Въведение: Масирана атака срещу северозападна Русия.
    01:02 — Цели на атаката: Кронщат, райони на Санкт Петербург и връзки с СПИЕФ.
    02:30 — Хроника на събитията и последиците за инфраструктурата на града.
    05:09 — Атака срещу Балтийския флот: информация за щети по корветата „Бойкий“.
    05:56 — Парализа на небето: ограничения на летище Пулково и други региони.
    07:08 — Реакция на властите и провеждане на форума по време на извънредното положение.

*


00:00 Константин Ранкс на линия
  00:06 Защо пристанището на Санкт Петербург беше разположено на неудобно място?

02:48 Какво означава нападението срещу петролния терминал в Санкт Петербург?
  05:14 Морският канал, без който пристанището не би съществувало
  06:26 Как е функционирало пристанището по време на обсадата?
  07:32 Санкт Петербург – вратата към вътрешната водна система на Русия
  08:37 Каква е опасността от Ладожкото езеро?
  10:27 Ладожкото езеро и следите от ледниковата епоха
  12:20 Защо Нева е по-млада от египетските пирамиди?
 
  16:28 Пристанищата Рига и Санкт Петербург: конкуренти или не?
  18:17 Защо е построена Усть-Луга?
  19:31 Има ли бъдеще пристанището в Санкт Петербург?


*

... макар, че има изключения, Западна Европа е идеалният пример ... поне беше до разширяването, което от своя страна породи завист, ясно от кого. Турция и тя, остана малко обидена но пък си намериха нишата на североизток нещо, което допълнително издразни Русия.

Каквото и да се приказва, докараха се дотам, че без Украйна и Беларус не може да има "Велика Русия".

със съседите винаги има емоционални и исторически проблеми главно в съзнанието. Ако си бил Велика сила, падането надолу се възприема по-тежко - пак в зависсимост от натурата. А в същност със съседите точно трябва да се разбираш най-добре и дори само по прагматични причини

Варангите преди хиляда години са нямали държава
И не са можели да стигнат до Киев с кораби, по простата причина, че ги е нямало каналите днес А предвижването на кораби по суша и било не по силите на екипажа!
Можели са да стигнат само до Новгород И са се занимавали само с търговия
Това е изследване на Шведската академия на науките!
Отрича" заслуги" за създаване на
Русия! Не се връзва Рурик е подигравателно име- селянин
Ако беше така, да има решителни заслуги Швеция в създаването , щеше да се говори шведски в Русия!
Не разбирам радостта на някои от погром на Русия?
Той ще е свързан и с край за всички, не е ли ясно?

Хубав ден!